Не е толкова страшно. За да преценим кой вид пластмаса е по-малко вреден за околната среда, просто трябва да обърнем внимание на кодовете, изписани върху съответния продукт. Това ще помогне да изберем такива, които се рециклират по-лесно, не отделят токсични вещества и в последствие ще бъдат използвани отново за суровина.
На пластмасовите бутилки, например, тези кодове се намират на дъната им. Обърнете внимание, следващия път, когато си купувате минерална вода. Кодовете са с номера от 1 до 7. По-долу ще разясним кой какво съдържание носи.
1. PET или полиетилен терефталат- лесно се рециклира и не отделя вредни вещества. Използва се за бутилки за вода, сокове и други безалкохолни напитки.
2. HDPE или полиетилен с висока плътност- лесно се рециклира и не отделя вредни вещества. Използва се за бутилки за мляко, шампоани и други козметични средства.
3. PVC или поливинилхлорид - не се рециклира и може да отделя токсични фталати. Използва се за опаковки на детски играчки, детергенти и спрейове.
4. LDPE или полиетилен с ниска плътност- рециклируем, не отделя вредни вещества. Използва се за бутилки за многократна употреба.
5. PP или полипропилен. Рециклира се и не отделя вредни вещества. Използва се за опаковки от кисело мляко и други храни.
6. PS или полистирен. Трудно рециклируем и може да отделя вредни вещества.
7. Всички останали пластмаси. Някои видове не се рециклират все още. В тази група влиза и PLA или полилактид, направен от растителни източници, което го прави много по-безвреден от другите пластмаси, които са направени от нефтени продукти, но за момента е трудно рециклируем. Но има потенциал дори да се използва за компостиране.
Най-подходящите за употреба пластмаси са с кодове: 1 и 2
Сравнително подходящи: 4 и 5
Подходящи само в някои случаи: 7
Никога: 3 и 6
Звучи леко объркващо, но не и когато вече знаете какво означават тези цифри. От тук нататък остава разделянето на отпадъците и поставянето им в правилния контейнер за рециклиране.
И сега, макар да не ми се иска да завършвам така, остава да направим едно уточнение, което не е много оптимистично – възможностите за рециклиране в България все още не са на ниво и има какво да се усъвършенства, за да не се превърне генерирането на отпадъци в неразрешим проблем. Тук трябва активно да се включат и оторизираните за това институции, но все пак не трябва да забравяме, че не можем да променим света, ако не започнем от себе си.
