Компостирането е процес, при който хранителни остатъци и други органични материали се превръщат в почвоподобна, тъмна, ронлива субстанция, която е чудесна добавка към градината, допринасяща за обогатяване и оструктуряване на почвата. Освен всичко друго е лесен начин за намаляване обема на генерираните домакински отпадъци и оползотворяването на част от тях.
Възможностите за производство на компост са много. Може да се използват готови съдове, да се направят собствени от отпадъчни материали или директно да се ползва малка площ в градината.
Компостирането не е нова идея. В естествените екосистеми процесът се случва от десетилетия. Смисълът му е полезните съставки в органичните остатъци да се върнат в почвата в подходяща форма.
Днес превръщането на органичните отпадъци в полезна суровина се развива бързо в Европа и САЩ. Колкото по-скъпо става депонирането на отпадъците и хората стават по-загрижени за околна среда, толкова по-бързо се разпространява компостирането, особено в домашни условия.
Всеки може да компостира своите градински и хранителни отпадъци. Разбира се вариантът това да се извършва в апартамент не е много удачен, но при определени условия и това е възможно.
Ако се разпознавате като човек, който ще започне да компостира своите отпадъци е необходимо само да се запознаете с основните принципи на компостирането и да изберете подходящ съд от магазина или да построите свой собствен.
Основи на компостирането
Основно правило за получаване на добър компост е да осигурите подходящи микробиологични условия. Компостът се получава от милиарди микроорганизми, които смилат градинските и кухненските отпадъци, които вие сте им поднесли по подходящ начин. Разбира се микроорганизмите ще преработят отпадъците при всякакви условия, но това ще се случи много по-бавно. Следните няколко фактора са основни за получаване на добър компост и трябва да се имат предвид при изработката на необходимия съд за компостиране.
Въздух. За нормално протичане на процеса на компостира е необходимо да се осигури добра аерация на отпадъците, в противен случай ще започнат да протичат анаеробни процеси и миризмата от разлагането ще е отвратителна.
Вода. Изходните материали за компостирането трябва да са влажни, ако не са скоростта на процеса ще се забави значително. При наличието на повече влага пък ще се ограничи достъпа на кислород до вътрешните слоеве и ще започне протичането на анаеробни процеси.
Храна. В изходната суровина за компоста, хранителните суровини могат да се разделят на два основни типа.
Първият тип са сухите и “мъртви” материали като сламки, семена, окапали есенни листа, дървени трески и стърготини. Те са изградени основно от свързани в дълги вериги захарни молекули и по своята същност дават енергия за компостиращите микроорганизми. Всички тези отпадъци обикновено са сухи и трябва допълнително да се овлажняват.
Вторият тип суровини са свежите и в повечето случаи - зелени растителни части, остатъци от плодове и зеленчуци, зелени листа, употребено кафе, чаени пликчета и други. В сравнение с първи тип, тези отпадъци съдържат повече азот. Азотът е важен елемент за изграждане на аминокиселините и протеините и е основен градивен елемент за микроорганизмите.
Правилното съотношение между двата типа изходни суровини за компостирането ще осигури добър хранителен баланс за микроорганизмите. Съотношението е важно и за осигуряване на добра аерация и необходимото количество влага.
Дурги важни фактори.
Зимата не е подходящ сезон за стартиране на дейността, тъй като процесът няма да протече преди пролетта.
При по-висока температура компостирането протича по-бързо. За да се осигури висока температура за дълго време е необходимо купчината, която се компостира да е не по-малка от един кубичен метър.
Кога е готов компостът?
Когато компостът е готов, той е еднороден, тъмен на цвят, мирише като почва и не е възможно да бъдат разпознати изходните суровини в него. Времето, за което това се случва не е определено, а зависи от изброените по-горе фактори.
