На 24 август беше проведен семинар за предстоящото преброяване на земеделските стопанства в България, което ще се проведе от 1 септември до 30 ноември. Демонстрационната среща между стопани, представители на Асоциацията на земеделските производители в България, експерти от агроминистерството и медии беше проведена в «Сортови семена»- село Вардим, Свищовско.
Лекторът Диана Атанасова от отдел «Агростатистика» на министерството на земеделието и храните разясни целите и начините на провеждане на предстоящото преброяване.
То се извършва веднъж на 10 г., като поради закъснение в България сме го провели вместо през 2000 г., през 2003 г. Тогава са били анкетирани 665 000 земеделски стопани. Резултатите са предоставят на Евростат и европейските институции. Те се ползват от европейските институции за планиране на общата селскостопанска политика на ЕС и на размера на средствата от европейските фондове, предназначени за България за следващия планов период 2014-2020 г.
Средствата са осигурени в рамките на европейски Регламент и са в размер на 2,5 млн. евро, като вече са получени 1,2 млн.лв.
Как ще бъде проведено анкетирането на земеделските стопанства в България?
Преброяването в страната ще обхване близо 750 хиляди
стопанства, като ще бъде проведено освен от подготвените 3 000 анкетьори и от около 300 контрольори, които ще наблюдават и
координират работата при събиране на данните. За отделните региони броят им е различен в зависимост от стопанствата.
Например във Великоткърновско ще бъдат анкетирани 22 000 стопанства. До края на август ще продължи обучението на 72 анкетьори и 7 контрольори. В Плевенско 183 анкетьори ще посетят на място 38 422 стопанства. В Русе 88 анкетьори и 9 контрольори ще анкетират 20 800 стопанства.
Подлежащите на анкетиране производители са избрани на базата на списъци от регистрираните в различни системи в сферата на земеделието - СИЗИП, ИСАК, регистрираните производители по Наредба №3 и др.
Участието на стопаните в анкетирането е на доброволен принцип, но в Закона за преброяване на земеделските стопанства са предвидени и глоби за попадналите в извадката производители, които се опитат да откажат съдействие. Санкциите започват от 100 лв., но целта ни е да убедим хората и няма да прибягваме до санкции, посочи Диана Атанасова.
Затова анкетьорите и контрольорите се обучават специално как да подхождат в различни ситуации. За всеки анкетиран ще получават различно възнаграждение, което варира от 4,35 лв. За средно стопанство и 8,70 лв. - за голямо. За трите месеца работа наетите анкетьори трябва да посетят около 250-300 стопанства, като дневно ще интервюират 4-5 производители.
Какви са задълженията на анкетьорите?
Анкетьорите са задължени да пазят в тайна индивидуалните данни от анкетите. Те предварително подписват декларации за конфиденциалност на информацията. Хората трябва да са спокойни и за това, че тя няма да бъде предоставена на данъчните и осигурителни служби или на съдилищата.
По време на преброяването не се събира информация за доходите на земеделските производители и за финансовото състояние на стопанствата. Данните служат само за статистически цели и се предоставят само в обобщен вид на различните ползватели (държавна и местна власт, професионални организации, международни институции, научни институти и други).
Анкетьорите са длъжни при посещение в населено място да се представят на кмета и на хората, включени в списъците. Те ще трябва първо да се легитимират. Ако някой има съмнение, че в дома му влиза измамник, трябва да провери самоличността на посетителя в местната полиция. Във всички полицейски управления са предоставени личните данни на анкетьорите и контрольорите.
Преброяването е организирано така, че да осигури максимално доверие у стопаните, които да бъдат предразположени да дават коректна информация. Привлечени са и браншови организации като Асоциация на земеделските производители в България. Нейният председател Христо Цветанов посочи, че ще призове членовете на организацията да проявят доверие и да дават коректни отговори. От техните отговори зависи бъдещото европейско финансиране в сектора през следващите няколко години.
Какви земеделски стопанства попадат в извадката на преброяването?
За самостоятелно стопанство се счита всяка стопанска единица, която произвежда земеделска продукция, има независимо текущо управление, използва собствени средства за производство или поддържа земята в добро земеделско и екологично състояние.
Ще се преброяват стопанствата, в които се обработват или стопанисват най-малко : 5 декара използвана земеделска площ, 3 декара обработваема земя, 5 декара естествени ливади, 1 декар овощни насаждения (чиста култура) , 1 декар лозя ,1 декар (чисти) специализирани култури (зеленчуци, хмел, тютюн, подправки, медицински и ароматни култури, цветя, декоративни растения, ягодоплодни, гъби, разсадници и др.) ,0,5 декара оранжерии.
Ако е ферма, трябва да има минимум 1 крава, 1 биволица, 2 говеда, 2 бивола, 1 женско животно за разплод (еднокопитни), 2 работни животни (еднокопитни), 5 прасета, 1 свиня-майка, 5 овце-майки, 2 кози-майки, 50 кокошки-носачки, 100 пилета за угояване, 10 пчелни семейства, 10 зайкини, 1 репродуктивно мъжко животно, използвано за естествено покриване - бик, жребец, нерез, специални видове животни или птици - 1000 пъдпъдъка, 30 други птици (пуйки, гъски, патици и др.), щрауси, ангорски кози, ангорски зайци, норки, нутрии, буби и др.
Как ще се провежда анкетирането?
Стопаните ще попълват специални въпросници от 16 страници с 62 въпроса. Те ще посочат площите, които са обработвали през 2009/2010 г.
Ако земеделският производител работи на територията на повече от една община или област, е важно да се уточни дали става въпрос за друго земеделско стопанство или дейността се извършва от интервюирания собственик.
Отделни въпросници ще се попълват за стопанства, които са закрили дейността си през последната година.
В анкетните карти трябва да се посочи форма на собственост на стопанисваната земя, основни площи с култури и брой животни по категории, отглеждани в стопанствата. Интервюираните трябва да попълнят данни за допълнителни дейности в рамките на стопанството и преработката на селскостопанската продукция, предназначена за продажба. Да посочат с каква земеделска техника разполагат.
Важна е информацията каква работна сила се използва – дали стопанството е семейна ферма или има и наемни работници, дали са наети на постоянна или сезонна работа и др.
Много важен е и въпросът дали през последните три години земеделските производители са се възползвали от възможностите за подпомагане по програмата за развитие на селските райони.
Не подавайте грешна информация, защото това би се отразило негативно върху анализите, апелират експертите от земеделското министерство. От тези анализи зависят бъдещите управленски решения за подобряване на средата за живот в селата и размерът на европейските фондове.
Вижте още от рубриката Актуално.
