Няма как да ги объркате. Надали има човек, който да не е чувал за рогчето на главата на пепелянката. При усойницата такова няма.
Усойницата се среща от Западна Европа до Далечния Изток и от Средиземноморието до Полярния кръг. Тя е едно от най-студоустойчивите влечуги в света. Има сравнително дебело тяло и достига дължина 55 cm. Главата й е едра, почти плоска и вертикална отстрани.
На Балканския полуостров усойницата е глациален реликт и се среща в изолирани области, главно в планините до надморска височина 2700 m (при връх Мусала). В България се среща в Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Осоговската планина, високите части на Родопите, Същинска Средна гора и Люлин. Има представители на два подвида - V. b. berus и V. b. bosniensis. В Северен Пирин, Средна и Източна Стара планина и някои части на Родопите се среща напълно черна форма.
Усойницата се среща в разнообразни местности - сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите, както и във влажни местности, като мочурища и край потоци, езера и вирове. Активна е през деня. Не е много агресивна, но е страхлива и хапе, когато е застрашена. Когато е заплашена, предната част на тялото се извива в S-образна форма, подготвяйки се за нападение. Зимата спи зимен сън.
Основната храна на усойницата са дребни бозайници, като мишки, полевки и земеровки, както и гущери. Понякога улавя слепоци и къртици, както и земноводни - жаби, тритони и дъждовници.
Цветът на усойницата варира значително - от много светли екземпляри с гръбни петна, до изцяло тъмни индивиди без видими шарки по гърба. В повечето случаи основният цвят е сив до кафеникаво-сив, с характерни тъмни ромбовидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или X-образна форма.
Женските раждат от 3 до 20 малки през август-септември. Новородените са дълги 14-23 cm. и се раждат с напълно функциониращ отровен апарат.
Ухапванията от усойници на хора и домашни животни са относително чести и при 12% от тях е била необходима хоспитализация. Отровата на усойницата е силно токсична, но поради факта, че инжектира твърде малко количество от нея, ухапването рядко е смъртоносно.
Пепелянката обича припечни места. Има кафява окраска и отличително рогче на главата с дължина около 5 мм. Главата има триъгълна форма. Има тъмна зигзаговидна ивица на гърба.Опашката е много къса. Змията достига средно до 50 см дължина. Яде главно дребни гризачи и гущери.
Среща се на Балканите и част от Близкия Изток. Може да се види в цяла България до 1450 m надморска височина. Разпространени са два подвида - V. a. ammodytes в Северозападна България и V. a. meridionalis в останалата част на страната.
Пепелянката е активна предимно през деня; в низините и при топло време - също и нощем. Дължината на малките при раждането е 14-24 cm.
Отровата на пепелянката се използва за производството на противоотрова за ухапвания от други европейски отровни змии. Тя е една от най-опасните змии в Европа.
