Семейство коткоподобни маймуни (Cercopithecidae) принадлежи към разред Примати (Primates), към който принадлежи и човекът (Homo sapiens). Тези маймуни са наричани още „маймуните на стария свят“, тъй като са широко разпространени в Африка, Азия и южните части на Китай и Европа. Обикновено са топлолюбиви и не могат да оцелеят при сурови студени условия. Разбира се, има и изключения – например вид макак, който оцелява в северна Япония при сняг и студ.

Най-рано коткоподобни маймуни са регистрирани в Египет през епохата на олигоцена. Намерени са останки, които доказват, че тогава тези маймуни са имали огромни размери. В наши дни обаче, представителите на Cercopithecidae достигат не повече от 2 метра височина. Килограмите им варират в доста широка граница - от 1,5 до 50 кг.

Коткоподобните маймуни се наричат още морски котки. Съществуват няколко предположения защо тези маймуни се наричат коткоподобни или още морски котки. Едно от тях е, че през 16 век са били използвани като домашни любимци по корабите.

От представителите на семейство Cercopithecidae голям интерес представляват лангурите Semnopitheaus entellus. Известни са още като сиви лангури, маймуна хануман или индийски маймуни. Последното им име идва от факта, че са произлезли от Индия.

В Индия Semnopitheaus entellus е свещен вид, тъй като там е кръстен на бог Хануман. Считало се е, че тази маймуна е помагала при битките, в които бог Хануман е участвал.

Мъжките представители на Semnopitheaus entellus достигат до 78 см дължина и тежат около 18 кг, а женските до 68 см и тежат около 11 кг. Характерен белег на лангурите е опашката им, която достига дължина до 101 см. Козината им е сива, тъмно кафява или златиста на цвят, като винаги лицето им е черно.

Диетата им е изключително богата и се променя според сезона. Включва листа, плодове, кори, насекоми, ядки, семена. Невероятно, но ядат и малки камъчета, които могат да храносмилат. Да, наистина, стомахът им е толкова здрав, че той може да смила твърди семена и дори почва и камъчета.

Лангурите живеят на големи групи с до 60 индивида. Има един мъжки, който доминира и управлява групата, като той се задържа в нея до 18 месеца. След това мястото му се заема от друг, който убива децата на предходния, за да „освободи“ територия за своето поколение. Често срещани са и еднополовите групи, при които няма доминанти.

Женските лангури достигат полова зрялост на 3-4-годишна възраст, а мъжките-на 4-5. Въпреки това, оплождането при тези маймуни започва на 6-тата или 7-мата година. Бременността продължава 190-210 дни. Обикновено раждат по едно малко, в много редки случаи по две. За бебето се грижат няколко женски, не само майката. Само в групите с преобладаващи мъжки лангури, те се чифтосват с всяка женска. Ако обаче женските преобладават, тогава мачовците трябва да се преборят с конкуренцията по между си, за да получат шанса да се чифтосат със своята избраница.

Средната продължителност на живот за лангурите е 20 години. Те са маймуните, които прекарват най-много време на земята. В населените места в Индия те дори спят по земята. Но сред природата лангурите прекарват нощта по дърветата, за да избегнат нападение от хищници.

Видът е застрашен. Заплаха за него са тигри, пантери, загуба на естествени местообитания. С изключение на Индия, където Semnopitheaus entellus е свещен вид, в останалите места съществува риск от изчезването на вида. Особено в населените места, където маймунките често крадат плодове от пазарите и предизвикват гнева на хората, до такава степен, че са способни да ги убият.

Тази враждебна среда, обаче, прави лангурите агресивни. И то не малко. Доказателство за това са игрите Commonwealth, провели се в Делхи през 2010 г. На тези игри индийците използвали малките маймунки като допълнение към охраната. Доста от туристите негодували, тъй като знаят за силата им.

Ройтерс споменава за случай от 2007 година, когато представител на Semnopitheaus entellus убива заместник кмета на Делхи по време на спортно мероприятие, като го бута от терасата, предназначена за ВИП зрителите.

Може би, ако хората са по-толерантни към индийските лангури, те няма да са толкова агресивни и това ще предотврати изчезването на вида.

Автор: Свилена Друмева