За какво се сещате, когато видите кокиче? За нещо чисто, нежно и красиво. Но кокичето не е само това. То ни носи важно и приятно послание – сякаш ни казва, че зимата вече е свършила и пролетта е дошла.
Кокичето или Galanthus nivalis е широко разпространено многогодишно тревисто растение от семейство Amaryllidaceae (Кокичеви).
Листата му са тесни и дълги, с наситено зелен цвят. Цветовете на кокичето са малки, снежно бели с 6 венчелистчета, от които само външните 3 са обособени. Останалите са сраснали. Листата на кокичето са дълги 10-25 см.
Снежнобелите цветчета изглеждат крехки и сякаш са направени от восък, но са достатъчно здрави, за да издържат на отиващите си снегове, ветрове и студ. Кокичето е истинско доказателство на това, че външният вид лъже – то изглежда нежно и крехко, но не е.
Да разгадаем името на кокичето - на гръцки „gala“ означава мляко, а „anthos“ – цвете.
За родина на Galanthus nivalis се приема Кавказ и по-точно Кавказките планини и Южна Европа. Видът бързо се култивира и в много други части на света, особено по тези с умереноконтиненатален климат. Кокичето се среща естествено като диворастящо във влажни и сенчести територии.
Известно и в България, кокичето е първото цъфтящо растение, след края на зимата. Цъфти февруари-март и се опрашва от пчелите. За разпространението си обаче Galanthus nivalis не може да разчита нито на насекомите, нито на семената си. Все пак по това време на годината има малко насекоми, а семенцата обикновено замръзват. Затова главна роля играят луковиците му.
Християнската църква приема кокичето като символ на чистота и непорочност, тъй като то взема участие по време на пречистването на Дева Мария.
Не само красотата на Galanthus nivalis е ценена по света и в България, но и лековитите му свойства. В Сан Франциско например приемат кокичето като символ на надеждата, защото е помогнало на много хора да се излекуват от различни болести. Най-често кокичето се използва за лечение на Алцхаймер, детски паралич, невралгии, проблеми с паметта и менструални болки. В Кавказ например старите хора ядат луковиците на Galanthus nivalis, за да запазят паметта си и да се чувстват по-млади.
От блатното кокиче (Leucojum aestivum) се извлича лекарственото вещество, което се използва за производството на българското лекарство Нивалин. В миналото се е използвало за лечение на детски паралич, а днес - на Алцхаймер.
Може и да не Ви се вярва, но кокичето е застрашено. Свикнали сме, че то ни гледа нежно от почти всеки двор. Но това кокиче е домашно. Сред природата, като диворастящо, кокичето е рядко. Поради тази причина, кокичето е вид, включен в Червения списък на IUCN с категория „почти застрашен” (NT). Затова обичайте го и се грижете за него, а то ще Ви дари с чистота и нежност и ще стопли сърцата Ви в края на студената зима.
